1 ago 2008, 12:13

Момичетата в моя свят

  Poesía
758 0 6
Да заситят сексуалния си глад
с мен като играчка нощем
поискаха момичетата с хлад,
който не познавах още,
момичетата в моя свят.

С очи красиви ме изгаряха надвечер,
с пръсти ме докосваха копнежно.
И с блян един потиснат, неизречен
ме заставяха да бъда нежен
и да показвам своята човечност.

А момичетата в моя свят растяха,
любов видяха, мерзост и раздяла
и дойде мигът, във който те разбраха,
че душата на поета не е цяла.

Че виждала е кръв, омраза, рани
и самата тя е страдала, горяла.
А били момичетата с глас избрани
да стоплят ледното ми тяло -
когато вече нямаха желание.

И те не искаха да бъдат с мене вече,
проумяха, че не съм красив, небесен.
О, по дяволите, цяла вечност
из моя свят ги търся. Но къде са?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...