1 авг. 2008 г., 12:13

Момичетата в моя свят

759 0 6
Да заситят сексуалния си глад
с мен като играчка нощем
поискаха момичетата с хлад,
който не познавах още,
момичетата в моя свят.

С очи красиви ме изгаряха надвечер,
с пръсти ме докосваха копнежно.
И с блян един потиснат, неизречен
ме заставяха да бъда нежен
и да показвам своята човечност.

А момичетата в моя свят растяха,
любов видяха, мерзост и раздяла
и дойде мигът, във който те разбраха,
че душата на поета не е цяла.

Че виждала е кръв, омраза, рани
и самата тя е страдала, горяла.
А били момичетата с глас избрани
да стоплят ледното ми тяло -
когато вече нямаха желание.

И те не искаха да бъдат с мене вече,
проумяха, че не съм красив, небесен.
О, по дяволите, цяла вечност
из моя свят ги търся. Но къде са?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...