1 авг. 2008 г., 12:13

Момичетата в моя свят

761 0 6
Да заситят сексуалния си глад
с мен като играчка нощем
поискаха момичетата с хлад,
който не познавах още,
момичетата в моя свят.

С очи красиви ме изгаряха надвечер,
с пръсти ме докосваха копнежно.
И с блян един потиснат, неизречен
ме заставяха да бъда нежен
и да показвам своята човечност.

А момичетата в моя свят растяха,
любов видяха, мерзост и раздяла
и дойде мигът, във който те разбраха,
че душата на поета не е цяла.

Че виждала е кръв, омраза, рани
и самата тя е страдала, горяла.
А били момичетата с глас избрани
да стоплят ледното ми тяло -
когато вече нямаха желание.

И те не искаха да бъдат с мене вече,
проумяха, че не съм красив, небесен.
О, по дяволите, цяла вечност
из моя свят ги търся. Но къде са?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...