Момичетата в моя свят
с мен като играчка нощем
поискаха момичетата с хлад,
който не познавах още,
момичетата в моя свят.
С очи красиви ме изгаряха надвечер,
с пръсти ме докосваха копнежно.
И с блян един потиснат, неизречен
ме заставяха да бъда нежен
и да показвам своята човечност.
А момичетата в моя свят растяха,
любов видяха, мерзост и раздяла
и дойде мигът, във който те разбраха,
че душата на поета не е цяла.
Че виждала е кръв, омраза, рани
и самата тя е страдала, горяла.
А били момичетата с глас избрани
да стоплят ледното ми тяло -
когато вече нямаха желание.
И те не искаха да бъдат с мене вече,
проумяха, че не съм красив, небесен.
О, по дяволите, цяла вечност
из моя свят ги търся. Но къде са?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
Иначе много ми хареса стила ти
Търси по-осторожно