1.08.2008 г., 12:13

Момичетата в моя свят

754 0 6
Да заситят сексуалния си глад
с мен като играчка нощем
поискаха момичетата с хлад,
който не познавах още,
момичетата в моя свят.

С очи красиви ме изгаряха надвечер,
с пръсти ме докосваха копнежно.
И с блян един потиснат, неизречен
ме заставяха да бъда нежен
и да показвам своята човечност.

А момичетата в моя свят растяха,
любов видяха, мерзост и раздяла
и дойде мигът, във който те разбраха,
че душата на поета не е цяла.

Че виждала е кръв, омраза, рани
и самата тя е страдала, горяла.
А били момичетата с глас избрани
да стоплят ледното ми тяло -
когато вече нямаха желание.

И те не искаха да бъдат с мене вече,
проумяха, че не съм красив, небесен.
О, по дяволите, цяла вечност
из моя свят ги търся. Но къде са?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...