Момичето и Морето
Подай ръката си, Момиче,
за да се влея в твоя пулс.
Лазурните лъчи се стичат,
по устните ти с плодов вкус.
И нека бризът лудо роши,
косите ти като вълни.
Немирник e – нахално проси
с разюздените си игри.
Морето жадно е за тебе,
очаква нежната ти плът.
Разчувствано ще те обземе,
припряно за пореден път.
Ще отнесе до хоризонта,
русалковото тяло пак.
Усмивката бленува, твойта,
ти само дай с очите знак!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
