16 oct 2007, 10:49

Момичето, което...

  Poesía
875 0 12
 

Момичето, което не искаше да бъде жена,

излезе на среща със своята невинност.

Пристигна навреме с развързани кецове

и седна в края на пейката (до кошчето).


Момичето, което не можеше да бъде жена,

извади от раницата надраскано огледало

и прегледа каталога с изкуствени погледи.

Невинността закъсняваше. (И този месец.)


Момичето, което не трябваше да бъде жена,

изниза бавно лявата си развързана връзка.

Колебаеше се дали да обеси на нея чакането

или да направи каишка за ходещи кошчета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...