16 oct 2007, 10:49

Момичето, което...

  Poesía
876 0 12
 

Момичето, което не искаше да бъде жена,

излезе на среща със своята невинност.

Пристигна навреме с развързани кецове

и седна в края на пейката (до кошчето).


Момичето, което не можеше да бъде жена,

извади от раницата надраскано огледало

и прегледа каталога с изкуствени погледи.

Невинността закъсняваше. (И този месец.)


Момичето, което не трябваше да бъде жена,

изниза бавно лявата си развързана връзка.

Колебаеше се дали да обеси на нея чакането

или да направи каишка за ходещи кошчета.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...