Oct 16, 2007, 10:49 AM

Момичето, което...

  Poetry
871 0 12
 

Момичето, което не искаше да бъде жена,

излезе на среща със своята невинност.

Пристигна навреме с развързани кецове

и седна в края на пейката (до кошчето).


Момичето, което не можеше да бъде жена,

извади от раницата надраскано огледало

и прегледа каталога с изкуствени погледи.

Невинността закъсняваше. (И този месец.)


Момичето, което не трябваше да бъде жена,

изниза бавно лявата си развързана връзка.

Колебаеше се дали да обеси на нея чакането

или да направи каишка за ходещи кошчета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...