16.10.2007 г., 10:49

Момичето, което...

877 0 12
 

Момичето, което не искаше да бъде жена,

излезе на среща със своята невинност.

Пристигна навреме с развързани кецове

и седна в края на пейката (до кошчето).


Момичето, което не можеше да бъде жена,

извади от раницата надраскано огледало

и прегледа каталога с изкуствени погледи.

Невинността закъсняваше. (И този месец.)


Момичето, което не трябваше да бъде жена,

изниза бавно лявата си развързана връзка.

Колебаеше се дали да обеси на нея чакането

или да направи каишка за ходещи кошчета.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...