Patrizzia (Надежда Ангелова)
2057 18129
24 oct 2022, 21:36

Mомичето с тетрадката 

  Poesía » Otra
579 4 6

Съвсем мухляса, малката, мухляса
и оглуша за вятърната лира.
Превърнала небето си в тераса
и някаква си лелка там простира.

 

Не те познава, не, не те познава,
момичето с тетрадката, което,
продавайки измислици за плява,
от звездно жито стигаше небето.

 

Поискай само, хей, поискай само,
пак с вятъра да минеш под венчило,
свали света от крехкото си рамо
сърцето ти до грахче се е свило.

 

Ти беше тази, помниш, беше тази,
Луната що гаси и пак я пали.
Сега остава (Господ да ни пази!),
да гледаш като лелка сериали.

 

Е, много са, а и да са какво пък,
годините – отрязъци от време.
Събуждай се, светът без туй е опак
да тръгваме! И дявол да ни вземе...

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Вещицата в подем" ви прегръща.
  • Еха! Благодаря за посвещението! Малко съм ви поизпреварила...
  • ❤️
  • Тръгваме, Нинче!

    Чорапите, повярвай ми са три,
    единият, обаче е разплетен.
    Димът в ума ми щом се проветри,
    отново ще подгоним ветровете.
  • От скъсан лист направих самолет
    за чудна вещичка в подем
    броя до три, а ти ме чакай в пет
    не дойда ли, ела при мен!

    Въртиш се! - като коня на долап...
    ще дойдеш значи някой ден,
    намериш ли и втория чорап
    и вятърът е уреден!

    Залюбих го, намразих и простих!
    Запалих го... Бъди курназ!
    Илюзия животът е и стих
    и не стои диван чапраз
  • Еха! Хайде да тръгваме!
Propuestas
: ??:??