Patrizzia (Надежда Ангелова)
2254 18486
Oct 24, 2022, 9:36 PM

Mомичето с тетрадката 

  Poetry » Other
848 4 5

Съвсем мухляса, малката, мухляса
и оглуша за вятърната лира.
Превърнала небето си в тераса
и някаква си лелка там простира.

 

Не те познава, не, не те познава,
момичето с тетрадката, което,
продавайки измислици за плява,
от звездно жито стигаше небето.

 

Поискай само, хей, поискай само,
пак с вятъра да минеш под венчило,
свали света от крехкото си рамо
сърцето ти до грахче се е свило.

 

Ти беше тази, помниш, беше тази,
Луната що гаси и пак я пали.
Сега остава (Господ да ни пази!),
да гледаш като лелка сериали.

 

Е, много са, а и да са какво пък,
годините – отрязъци от време.
Събуждай се, светът без туй е опак
да тръгваме! И дявол да ни вземе...

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??