Съвсем мухляса, малката, мухляса
и оглуша за вятърната лира.
Превърнала небето си в тераса
и някаква си лелка там простира.
Не те познава, не, не те познава,
момичето с тетрадката, което,
продавайки измислици за плява,
от звездно жито стигаше небето.
Поискай само, хей, поискай само,
пак с вятъра да минеш под венчило,
свали света от крехкото си рамо
сърцето ти до грахче се е свило. ...