Mомичето с тетрадката
Съвсем мухляса, малката, мухляса
и оглуша за вятърната лира.
Превърнала небето си в тераса
и някаква си лелка там простира.
Не те познава, не, не те познава,
момичето с тетрадката, което,
продавайки измислици за плява,
от звездно жито стигаше небето.
Поискай само, хей, поискай само,
пак с вятъра да минеш под венчило,
свали света от крехкото си рамо
сърцето ти до грахче се е свило.
Ти беше тази, помниш, беше тази,
Луната що гаси и пак я пали.
Сега остава (Господ да ни пази!),
да гледаш като лелка сериали.
Е, много са, а и да са какво пък,
годините – отрязъци от време.
Събуждай се, светът без туй е опак
да тръгваме! И дявол да ни вземе...
© Надежда Ангелова All rights reserved.
