11 jun 2008, 9:57

Монахини 

  Poesía » Filosófica
694 0 5
Зъзнещ мрак. Брулен от вятъра хълм
със тъмен загадъчен силует увенчан.
Пред него тъмна, върху тъмен пън
седи жена с мътен поглед умълчан.

Игуменка. Старо създание набожно,
кръсти се. Пак, и пак... в името господно
и час по час моли се за населението безбожно,
за света, що невидяла е, но знай, че там е греховно.

А вътре, в божия подслон, глави склонили,
ден след ден, нощ след нощи
молят се, ядат, живеят монахини,
кобили с капаци, по душа Гавроши.

Нехаят те, че животът от бог подарен е
преходен миг, подлежащ на консумация.
Изживян е, щом той оползотворен е.
А те са подложили душите си на кремация.

Знаят, но не щат да осъзнават.
А някои измежду нас под на широкия възглед маската,
пространствено неизолирани, не признават,
че са духом монахини, обезцетили на живота краската.

© Линда Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз пък си мисля,че си уловила зрънце от истината...
  • смятам, че стихотворението е достатъчно красноречиво за себе си.
  • И аз мисля като ruba. Не мога да разбера, как една монахиня може да съжалява, че е отдала всичко на Господ. И не мога да разбера, защо "в името господно" и "животът от бог подарен е" думите за Всевишния за с малка буква, а Гаврош е с главна? Нима Гаврош се нуждае от по-голямо уважение от Създателя?
  • Жалко, че си на това мнение. Явно не познаваш лично никоя монахиня, за да мислиш по този начин. Повярвай ми, далеч си от истината. Душите им са много по-богати от нашите!
  • КАЛУГЕРОВА ПЕСЕН



    Света бял, мамо,
    света аз загърбих,
    черно расо, мамо,
    расо облекох
    и тежък кръст, мамо,
    на душа моминска окачих.

    Зад стени дебели, мамо,
    младостта си заробих,
    в килия тъмна, мамо,
    тъмна темница.

    На Стоянова сватба, мамо,
    идете със татя
    и Стояново либе, мамо,
    с божури дарете,
    мойта мъка, мамо,
    по Стояна, юнака,
    в тъмница черна, мамо,
    във сълзи ще излея!
Propuestas
: ??:??