Монахини
Зъзнещ мрак. Брулен от вятъра хълм
със тъмен загадъчен силует увенчан.
Пред него тъмна, върху тъмен пън
седи жена с мътен поглед умълчан.
Игуменка. Старо създание набожно,
кръсти се. Пак, и пак... в името господно
и час по час моли се за населението безбожно,
за света, що невидяла е, но знай, че там е греховно.
А вътре, в божия подслон, глави склонили,
ден след ден, нощ след нощи
молят се, ядат, живеят монахини,
кобили с капаци, по душа Гавроши.
Нехаят те, че животът от бог подарен е
преходен миг, подлежащ на консумация.
Изживян е, щом той оползотворен е.
А те са подложили душите си на кремация.
Знаят, но не щат да осъзнават.
А някои измежду нас под на широкия възглед маската,
пространствено неизолирани, не признават,
че са духом монахини, обезцетили на живота краската.
със тъмен загадъчен силует увенчан.
Пред него тъмна, върху тъмен пън
седи жена с мътен поглед умълчан.
Игуменка. Старо създание набожно,
кръсти се. Пак, и пак... в името господно
и час по час моли се за населението безбожно,
за света, що невидяла е, но знай, че там е греховно.
А вътре, в божия подслон, глави склонили,
ден след ден, нощ след нощи
молят се, ядат, живеят монахини,
кобили с капаци, по душа Гавроши.
Нехаят те, че животът от бог подарен е
преходен миг, подлежащ на консумация.
Изживян е, щом той оползотворен е.
А те са подложили душите си на кремация.
Знаят, но не щат да осъзнават.
А някои измежду нас под на широкия възглед маската,
пространствено неизолирани, не признават,
че са духом монахини, обезцетили на живота краската.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Линда Всички права запазени
