10 nov 2008, 11:58

монолог 

  Poesía
555 0 0
стоиш... и не виждаш
сълзи се стичат призрачно в нощта
шах... главоблъсканица...
и губиш пътя към реалността...
не виждаш болката в гласа...
не чуваш сълзите...
а миражът е
любовта огряваща деня
и вдъхновението на нощта в пясъчните дни на съня
... тишината е
липса... думи... безброй празни думи
... а лунният залез ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??