Nov 10, 2008, 11:58 AM

монолог

  Poetry
653 0 0

стоиш... и не виждаш

сълзи се стичат призрачно в нощта

шах... главоблъсканица...

и  губиш пътя към реалността...

не виждаш  болката в гласа...

не чуваш  сълзите...

а миражът е

любовта огряваща деня

и вдъхновението на нощта в  пясъчните дни на съня

... тишината е

липса... думи... безброй празни думи

... а лунният залез

от лъжите... е  мълчание...

болката... е годините...

протегната ръка... е

усет за присъствието ти...

и пропадането...

..............................................

изгубвам се...

красиво е... сякаш вече съм аз... онази другата... непознатата

... бягам с призрачните струни на бяла цигулка...

часовникът не престава да отброява минутите...

отнемайки с всеки полукръг частиците...

чертаещи ме...

и отвеждащи ме далеч...

и забравата... въпроси преоблечени

и шепот на монахини...

обич... недостатъчна...

липсата на света ми... онзи... моят свят

нощта се смее... аз плача...

губя те...

не мога да запазя дори трохите на една илюзия...

няма я... не мога да спра времето...

отиваш си...

и денят умира в черешов залез...

споменът избледнява... мечтата си отива...

бяга светът... безсилие се влива в кръвта...

оранжевото небе напомня че е време...

време за път... където няма място за онази... така наречена илюзия...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...