korsar (Мимо Николов)
526 155
19 dic 2008, 15:17

Монолог 

  Poesía
516 0 4

            МОНОЛОГ

 

 

Вилнее яростно тълпата -

те искат жива да ме изгорят.

И търсят минала разплата.

Защо не бях тяхна дъщеря?

 

 

Разпуснала косите си смолисти,

като крила трагични на смъртта.

Гадая в сянката на мисли чисти,

на тях оставам в тежест съвестта.

 

 

Завихря се край мене огнен смерч,

от болка забравям да заплача.

Засипва ме дъждовния картеч.

 

… На правдата  дъждът пазач е.

© Мимо Николов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??