МОНОЛОГ
Вилнее яростно тълпата -
те искат жива да ме изгорят.
И търсят минала разплата.
Защо не бях тяхна дъщеря?
Разпуснала косите си смолисти,
като крила трагични на смъртта.
Гадая в сянката на мисли чисти,
на тях оставам в тежест съвестта.
Завихря се край мене огнен смерч,
от болка забравям да заплача.
Засипва ме дъждовния картеч.
… На правдата дъждът пазач е.
© Мимо Николов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
