korsar (Мимо Николов)
527 155
19 дек. 2008 г., 15:17

Монолог 

  Поэзия
503 0 4

            МОНОЛОГ

 

 

Вилнее яростно тълпата -

те искат жива да ме изгорят.

И търсят минала разплата.

Защо не бях тяхна дъщеря?

 

 

Разпуснала косите си смолисти,

като крила трагични на смъртта.

Гадая в сянката на мисли чисти,

на тях оставам в тежест съвестта.

 

 

Завихря се край мене огнен смерч,

от болка забравям да заплача.

Засипва ме дъждовния картеч.

 

… На правдата  дъждът пазач е.

© Мимо Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??