korsar (Мимо Николов)
526 155
19.12.2008 г., 15:17 ч.

Монолог 

  Поезия
525 0 4

            МОНОЛОГ

 

 

Вилнее яростно тълпата -

те искат жива да ме изгорят.

И търсят минала разплата.

Защо не бях тяхна дъщеря?

 

 

Разпуснала косите си смолисти,

като крила трагични на смъртта.

Гадая в сянката на мисли чисти,

на тях оставам в тежест съвестта.

 

 

Завихря се край мене огнен смерч,

от болка забравям да заплача.

Засипва ме дъждовния картеч.

 

… На правдата  дъждът пазач е.

© Мимо Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??