Монолог
МОНОЛОГ
Вилнее яростно тълпата -
те искат жива да ме изгорят.
И търсят минала разплата.
Защо не бях тяхна дъщеря?
Разпуснала косите си смолисти,
като крила трагични на смъртта.
Гадая в сянката на мисли чисти,
на тях оставам в тежест съвестта.
Завихря се край мене огнен смерч,
от болка забравям да заплача.
Засипва ме дъждовния картеч.
… На правдата дъждът пазач е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
