BG-bodil (Люсил)
82 1459
12 feb 2010, 14:53

Монолог 

  Poesía
580 0 5

Говори ми, аз слушам те, дълго очаквах

твоите думи да погалят слуха ми.

А аз моите пред излизане ще прехапвам,

ще те прегръщам с тях само в съня ми.

Говори ми, да, чувам те, значи са истина

всичките отговори, които сама си намирах.

Аз ще мълча, безценно ми е, наистина,

в шепи от твоите ярки звезди да събирам.

Говори ми, разбирам те, дори ще забравя

онези, горчивите, трудните спомени.

Аз на щастлива умея добре да се правя,

ще се престоря, че забравих го, миналото.

Говори ми, попивам те, навътре складирам

сладки моменти в затворени плътно буркани.

Аз не искам, повярвай, но до изнемога скандирам,

че да повярвам в теб този път няма да стане.

© Люсил Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сякаш съм го написала аз...преди няколко месеца.Благодаря ти, Люсил!
  • Мнооооого мило! Благодаря, ще ги ползвам още днес!
  • Говори ни, това не са просто думи... говориш чувства! Поздрав и ... усмивки (ако не са ти нужни сложи ги в буркана за черни дни). Весел ден!
  • Благодаря! Това, че сте го оценили, за мен означава, че сте го почувствали и споделили като усещане. Именно за това благодаря!
  • Съкровен и искрен до болка монолог!
    Поздравления!
Propuestas
: ??:??