BG-bodil (Люсил)
82 1459
Feb 12, 2010, 2:53 PM

Монолог 

  Poetry
581 0 5

Говори ми, аз слушам те, дълго очаквах

твоите думи да погалят слуха ми.

А аз моите пред излизане ще прехапвам,

ще те прегръщам с тях само в съня ми.

Говори ми, да, чувам те, значи са истина

всичките отговори, които сама си намирах.

Аз ще мълча, безценно ми е, наистина,

в шепи от твоите ярки звезди да събирам.

Говори ми, разбирам те, дори ще забравя

онези, горчивите, трудните спомени.

Аз на щастлива умея добре да се правя,

ще се престоря, че забравих го, миналото.

Говори ми, попивам те, навътре складирам

сладки моменти в затворени плътно буркани.

Аз не искам, повярвай, но до изнемога скандирам,

че да повярвам в теб този път няма да стане.

© Люсил All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Сякаш съм го написала аз...преди няколко месеца.Благодаря ти, Люсил!
  • Мнооооого мило! Благодаря, ще ги ползвам още днес!
  • Говори ни, това не са просто думи... говориш чувства! Поздрав и ... усмивки (ако не са ти нужни сложи ги в буркана за черни дни). Весел ден!
  • Благодаря! Това, че сте го оценили, за мен означава, че сте го почувствали и споделили като усещане. Именно за това благодаря!
  • Съкровен и искрен до болка монолог!
    Поздравления!
Random works
: ??:??