Монолог
Говори ми, аз слушам те, дълго очаквах
твоите думи да погалят слуха ми.
А аз моите пред излизане ще прехапвам,
ще те прегръщам с тях само в съня ми.
Говори ми, да, чувам те, значи са истина
всичките отговори, които сама си намирах.
Аз ще мълча, безценно ми е, наистина,
в шепи от твоите ярки звезди да събирам.
Говори ми, разбирам те, дори ще забравя
онези, горчивите, трудните спомени.
Аз на щастлива умея добре да се правя,
ще се престоря, че забравих го, миналото.
Говори ми, попивам те, навътре складирам
сладки моменти в затворени плътно буркани.
Аз не искам, повярвай, но до изнемога скандирам,
че да повярвам в теб този път няма да стане.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люсил Всички права запазени
Благодаря, ще ги ползвам още днес!
