BG-bodil (Люсил)
82 1461
12 февр. 2010 г., 14:53

Монолог 

  Поэзия
537 0 5

Говори ми, аз слушам те, дълго очаквах

твоите думи да погалят слуха ми.

А аз моите пред излизане ще прехапвам,

ще те прегръщам с тях само в съня ми.

Говори ми, да, чувам те, значи са истина

всичките отговори, които сама си намирах.

Аз ще мълча, безценно ми е, наистина,

в шепи от твоите ярки звезди да събирам.

Говори ми, разбирам те, дори ще забравя

онези, горчивите, трудните спомени.

Аз на щастлива умея добре да се правя,

ще се престоря, че забравих го, миналото.

Говори ми, попивам те, навътре складирам

сладки моменти в затворени плътно буркани.

Аз не искам, повярвай, но до изнемога скандирам,

че да повярвам в теб този път няма да стане.

© Люсил Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сякаш съм го написала аз...преди няколко месеца.Благодаря ти, Люсил!
  • Мнооооого мило! Благодаря, ще ги ползвам още днес!
  • Говори ни, това не са просто думи... говориш чувства! Поздрав и ... усмивки (ако не са ти нужни сложи ги в буркана за черни дни). Весел ден!
  • Благодаря! Това, че сте го оценили, за мен означава, че сте го почувствали и споделили като усещане. Именно за това благодаря!
  • Съкровен и искрен до болка монолог!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??