Монолог
В леса житейски просто се изгубих,
останах сам на сложен кръстопът.
Всичко свято в миг един погубих
и не за първи и последен път.
Пътеки много. По коя да тръгна?
Като бездомник скитам сам самин.
Сърцето си със нокти ще изтръгна
да те намеря! Но коя си ти?
Налейте още! Чашата е празна.
Животът като вино си тече.
Като река дълбока, пълноводна ...