22 июл. 2017 г., 08:38  

Монолог

401 0 1

               Монолог

 

В леса житейски просто се изгубих,

останах сам на сложен кръстопът.

Всичко свято в миг един погубих

и не за първи и последен път.

 

Пътеки много. По коя да тръгна?

Като бездомник скитам сам самин.

Сърцето си със нокти ще изтръгна

да те намеря! Но коя си ти?

 

Налейте още! Чашата е празна.

Животът като вино си тече.

Като река дълбока, пълноводна

течението ще ни повлече.

 

По нея няма спирки за почивка

където да делиш добро и зло.

Когато ти е тежко се усмихвай,

не питай как, къде, кога, какво!

 

Налейте още! Тази нощ ще пия

за всички влюбени, за мен, за вас

и плача, да! Защо ли да се крия?

Сега съм насаме със мойто „аз“!

 

12.05.89г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...