Монолог

В леса житейски просто се изгубих,

останах сам на сложен кръстопът.

Всичко свято в миг един погубих

и не за първи и последен път.

Пътеки много. По коя да тръгна?

Като бездомник скитам сам самин.

Сърцето си със нокти ще изтръгна

да те намеря! Но коя си ти?

Налейте още! Чашата е празна.

Животът като вино си тече.

Като река дълбока, пълноводна

течението ще ни повлече.

По нея няма спирки за почивка

където да делиш добро и зло.

Когато ти е тежко се усмихвай,

не питай как, къде, кога, какво!

Налейте още! Тази нощ ще пия

за всички влюбени, за мен, за вас

и плача, да! Защо ли да се крия?

Сега съм насаме със мойто „аз“!

12.05.89г.