Монолог
В леса житейски просто се изгубих,
останах сам на сложен кръстопът.
Всичко свято в миг един погубих
и не за първи и последен път.
Пътеки много. По коя да тръгна?
Като бездомник скитам сам самин.
Сърцето си със нокти ще изтръгна
да те намеря! Но коя си ти?
Налейте още! Чашата е празна.
Животът като вино си тече.
Като река дълбока, пълноводна
течението ще ни повлече.
По нея няма спирки за почивка
където да делиш добро и зло.
Когато ти е тежко се усмихвай,
не питай как, къде, кога, какво!
Налейте още! Тази нощ ще пия
за всички влюбени, за мен, за вас
и плача, да! Защо ли да се крия?
Сега съм насаме със мойто „аз“!
12.05.89г.
© Георги Иванов All rights reserved.