Jul 22, 2017, 8:38 AM  

Монолог

  Poetry » Love
395 0 1

               Монолог

 

В леса житейски просто се изгубих,

останах сам на сложен кръстопът.

Всичко свято в миг един погубих

и не за първи и последен път.

 

Пътеки много. По коя да тръгна?

Като бездомник скитам сам самин.

Сърцето си със нокти ще изтръгна

да те намеря! Но коя си ти?

 

Налейте още! Чашата е празна.

Животът като вино си тече.

Като река дълбока, пълноводна

течението ще ни повлече.

 

По нея няма спирки за почивка

където да делиш добро и зло.

Когато ти е тежко се усмихвай,

не питай как, къде, кога, какво!

 

Налейте още! Тази нощ ще пия

за всички влюбени, за мен, за вас

и плача, да! Защо ли да се крия?

Сега съм насаме със мойто „аз“!

 

12.05.89г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...