ninasar (Nina Sarieva)
244 1985
15 dic 2021, 20:29

Монолог 

  Poesía » Filosófica, Otra
561 2 12

стих по снимка

 

От себе си поисках да избягам

и се затворих в стъклени стени.

Да се оплаквам хич не ми приляга

и затова сърцето ме боли.

 

Останала сама си дадох сметка,

че аз съм си виновна за това,

добър ли си, за глупав те приемат,

и плащаш си с парченцата душа.

 

Ограбват те с усмивка, до стотинка,

оставят те да се лекуваш сам,

доволни вечер лягат си да спинкат,

изпили добротата ти до грам.

 

Не знам кое е всъщност по-доброто,

дали да си отворен към света

или пък сам да си строшиш реброто,

робувайки на власт и суета.

 

Сега съм уморена до побъркване

и се опитвам мислите да спра.

Макар душата ми да е объркана,

ще стана всъщност още по-добра.

09.12.21

 

© Nina Sarieva Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ееее, Мария, много ти благодаря за стихчето - коментар, супер е!❤
  • Не си троши реброто, Нина,
    а счупеното залепи!
    И нека злобният погине!
    Доброто в теб да те крепи!😘
  • Радвам се, че те докосна, Миночка!
  • Хареса ми, сякаш си го писала за мен, чудесен избор на тема! Подейства ми добре!
  • Зарадва ме, Роси, благодаря ти!❤
  • Много ми е близко!
  • Вики, много ти благодаря за посвещението!❤
  • Не се изпива извор, мила Нина,
    а лесно се не чупи и душата.
    Когато огорчението мине,
    остава ти духа на светлината.

    Браво!
  • Благодаря ти, Таня!
  • Чудесен стих!!!
  • Благодаря ти, Щураче! Разбира се, трябва да съхраним себе си. Лирическата в случая е малко уморена, затова така й се е получил монолога, но вярвам, че ще успее да счупи стените.😊
  • Да си добър не означава да търпиш всичко Онзи, който идва, за да ограби радостта ти, не трябва да го търпиш, защото ще те унищожи. Много хубаво стихотворение! Дано бъде разбрано
Propuestas
: ??:??