Dec 15, 2021, 8:29 PM

Монолог 

  Poetry » Phylosophy, Other
553 2 12

стих по снимка

 

От себе си поисках да избягам

и се затворих в стъклени стени.

Да се оплаквам хич не ми приляга

и затова сърцето ме боли.

 

Останала сама си дадох сметка,

че аз съм си виновна за това,

добър ли си, за глупав те приемат,

и плащаш си с парченцата душа.

 

Ограбват те с усмивка, до стотинка,

оставят те да се лекуваш сам,

доволни вечер лягат си да спинкат,

изпили добротата ти до грам.

 

Не знам кое е всъщност по-доброто,

дали да си отворен към света

или пък сам да си строшиш реброто,

робувайки на власт и суета.

 

Сега съм уморена до побъркване

и се опитвам мислите да спра.

Макар душата ми да е объркана,

ще стана всъщност още по-добра.

09.12.21

 

© Nina Sarieva All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ееее, Мария, много ти благодаря за стихчето - коментар, супер е!❤
  • Не си троши реброто, Нина,
    а счупеното залепи!
    И нека злобният погине!
    Доброто в теб да те крепи!😘
  • Радвам се, че те докосна, Миночка!
  • Хареса ми, сякаш си го писала за мен, чудесен избор на тема! Подейства ми добре!
  • Зарадва ме, Роси, благодаря ти!❤
  • Много ми е близко!
  • Вики, много ти благодаря за посвещението!❤
  • Не се изпива извор, мила Нина,
    а лесно се не чупи и душата.
    Когато огорчението мине,
    остава ти духа на светлината.

    Браво!
  • Благодаря ти, Таня!
  • Чудесен стих!!!
  • Благодаря ти, Щураче! Разбира се, трябва да съхраним себе си. Лирическата в случая е малко уморена, затова така й се е получил монолога, но вярвам, че ще успее да счупи стените.😊
  • Да си добър не означава да търпиш всичко Онзи, който идва, за да ограби радостта ти, не трябва да го търпиш, защото ще те унищожи. Много хубаво стихотворение! Дано бъде разбрано
Random works
: ??:??