Монолог
стих по снимка
От себе си поисках да избягам
и се затворих в стъклени стени.
Да се оплаквам хич не ми приляга
и затова сърцето ме боли.
Останала сама си дадох сметка,
че аз съм си виновна за това,
добър ли си, за глупав те приемат,
и плащаш си с парченцата душа.
Ограбват те с усмивка, до стотинка,
оставят те да се лекуваш сам,
доволни вечер лягат си да спинкат,
изпили добротата ти до грам.
Не знам кое е всъщност по-доброто,
дали да си отворен към света
или пък сам да си строшиш реброто,
робувайки на власт и суета.
Сега съм уморена до побъркване
и се опитвам мислите да спра.
Макар душата ми да е объркана,
ще стана всъщност още по-добра.
09.12.21
© Nina Sarieva All rights reserved.
