Монолог

evropa (Нели)
217 1188

5 mar 2007, 9:19

Poesía

873 0 2

Идва осми март - денят на жената.

У нас е първи април - денят на лъжата.

Нежни думи редих, за да се опияняваш.

Прокуди ме ти, че във мен се съмняваш.

Пъдиш ме и знаеш - няма къде да ида -

нямам доход, средства, нямам квартира.

Ще намеря подслон и кой да ме храни,

жалко, че думите ми останаха неразбрани.

Ще те преболедувам, не съм на петнайсет,

огорчението ще ми помогне, но знай, че

съсипах се толкова години да се отдавам.

Не мислех, че за край това ще заслужавам.

Не сме вече красиви, не сме и млади.

Трябваше ни мир за старините благи.

Реши, че си на трийсет, че си ерген -

с което показа, че не си за мен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.