5 мар. 2007 г., 09:19

Монолог

1K 0 2

Идва осми март - денят на жената.

У  нас е първи април - денят на лъжата.

Нежни думи редих, за да се опияняваш.

Прокуди ме ти, че във мен се съмняваш.

 

 

Пъдиш ме и знаеш - няма къде да ида -

нямам доход, средства, нямам квартира.

Ще намеря подслон и кой да ме храни,

жалко, че думите ми останаха неразбрани.

 

Ще те преболедувам, не съм на петнайсет,

огорчението ще ми помогне, но знай, че

съсипах се толкова години да се отдавам.

Не мислех, че за край това ще заслужавам.

 

Не сме вече красиви, не сме и млади.

Трябваше ни мир за старините благи.

Реши, че си на трийсет, че си ерген -

с което показа, че не си за мен.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • за сега избягах,но докога?
  • Нели, бягайййййй мила от такива!!! Защото, всеки ден ще е първи април с него А ти заслужаваш да е 8-ми март, всеки ден!!!
    Поздрави

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...