5.03.2007 г., 9:19

Монолог

1K 0 2

Идва осми март - денят на жената.

У  нас е първи април - денят на лъжата.

Нежни думи редих, за да се опияняваш.

Прокуди ме ти, че във мен се съмняваш.

 

 

Пъдиш ме и знаеш - няма къде да ида -

нямам доход, средства, нямам квартира.

Ще намеря подслон и кой да ме храни,

жалко, че думите ми останаха неразбрани.

 

Ще те преболедувам, не съм на петнайсет,

огорчението ще ми помогне, но знай, че

съсипах се толкова години да се отдавам.

Не мислех, че за край това ще заслужавам.

 

Не сме вече красиви, не сме и млади.

Трябваше ни мир за старините благи.

Реши, че си на трийсет, че си ерген -

с което показа, че не си за мен.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • за сега избягах,но докога?
  • Нели, бягайййййй мила от такива!!! Защото, всеки ден ще е първи април с него А ти заслужаваш да е 8-ми март, всеки ден!!!
    Поздрави

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...