izli4ko (Илзе Енчева) izli4ko (Илзе Енчева)
59
26 jul 2008, 23:38

Монолог

  Poesía » Otra
1K 0 10



МОНОЛОГ

                  на Вени

 

                                                  Раздяла.

                                                  Всеки своя път поема,

                                                  в сърцето скътал малко топлина.

                                                  Тъга душата ми обзема –

                                                  сама ще бъда утре вечерта.

 

                                                  Раздяла,

                                                  зная твоята жестокост.

                                                  Познавам допира студен

                                                  на удара ти силнотоков –

                                                  изпитан не веднъж от мен.

 

                                                  Раздяла,

                                                  кой ли те измисли –

                                                  теб, щерко на една Съдба?

                                                  Защо ти нивга не помисли,

                                                  че ме оставяш пак сама?

 

                                                  Раздяла...

                                                  Всеки своя път поема

                                                  в сърцето скътал малко топлина...

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илзе Енчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0