26 jul 2008, 23:38

Монолог

  Poesía » Otra
1K 0 10



МОНОЛОГ

                  на Вени

 

                                                  Раздяла.

                                                  Всеки своя път поема,

                                                  в сърцето скътал малко топлина.

                                                  Тъга душата ми обзема –

                                                  сама ще бъда утре вечерта.

 

                                                  Раздяла,

                                                  зная твоята жестокост.

                                                  Познавам допира студен

                                                  на удара ти силнотоков –

                                                  изпитан не веднъж от мен.

 

                                                  Раздяла,

                                                  кой ли те измисли –

                                                  теб, щерко на една Съдба?

                                                  Защо ти нивга не помисли,

                                                  че ме оставяш пак сама?

 

                                                  Раздяла...

                                                  Всеки своя път поема

                                                  в сърцето скътал малко топлина...

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илзе Енчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...