izli4ko (Илзе Енчева) izli4ko (Илзе Енчева)
59
26 jul 2008, 23:38

Монолог

  Poesía » Otra
1K 0 10



МОНОЛОГ

                  на Вени

 

                                                  Раздяла.

                                                  Всеки своя път поема,

                                                  в сърцето скътал малко топлина.

                                                  Тъга душата ми обзема –

                                                  сама ще бъда утре вечерта.

 

                                                  Раздяла,

                                                  зная твоята жестокост.

                                                  Познавам допира студен

                                                  на удара ти силнотоков –

                                                  изпитан не веднъж от мен.

 

                                                  Раздяла,

                                                  кой ли те измисли –

                                                  теб, щерко на една Съдба?

                                                  Защо ти нивга не помисли,

                                                  че ме оставяш пак сама?

 

                                                  Раздяла...

                                                  Всеки своя път поема

                                                  в сърцето скътал малко топлина...

 

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илзе Енчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0