Монолог

Poetry » Other

1K 0 10

МОНОЛОГ

на Вени

Раздяла.

Всеки своя път поема,

в сърцето скътал малко топлина.

Тъга душата ми обзема –

сама ще бъда утре вечерта.

Раздяла,

зная твоята жестокост.

Познавам допира студен

на удара ти силнотоков –

изпитан не веднъж от мен.

Раздяла,

кой ли те измисли –

теб, щерко на една Съдба?

Защо ти нивга не помисли,

че ме оставяш пак сама?

Раздяла...

Всеки своя път поема

в сърцето скътал малко топлина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ивана59 (Иванка Гичева)

Пази топлината...

2008-07-27T18:44:47+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Познавам допира студен
на удара ти силнотоков

Кой ли не го познава, кой ли не е изпитал болката от раздялата?
Много силен стих, Илзе!

2008-07-27T18:34:42+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

топлината не трябва да изчезва...
въпреки всичко!
трябва да сме хора!
поздрав от вълчо!!!!

2008-07-27T18:15:17+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Илзичка, важна е топлинка! Виж как ражда стихове! Прегръщам те!

2008-07-27T15:16:43+03:00
kity (Людмила Нилсън)

Хареса ми!

2008-07-27T14:28:56+03:00