МОНОЛОГ
на Вени
Раздяла.
Всеки своя път поема,
в сърцето скътал малко топлина.
Тъга душата ми обзема –
сама ще бъда утре вечерта.
Раздяла,
зная твоята жестокост.
Познавам допира студен
на удара ти силнотоков –
изпитан не веднъж от мен.
Раздяла,
кой ли те измисли –
теб, щерко на една Съдба?
Защо ти нивга не помисли,
че ме оставяш пак сама?
Раздяла...
Всеки своя път поема
в сърцето скътал малко топлина...
© Илзе Енчева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
