Монолог
МОНОЛОГ
на Вени
Раздяла.
Всеки своя път поема,
в сърцето скътал малко топлина.
Тъга душата ми обзема –
сама ще бъда утре вечерта.
Раздяла,
зная твоята жестокост.
Познавам допира студен
на удара ти силнотоков –
изпитан не веднъж от мен.
Раздяла,
кой ли те измисли –
теб, щерко на една Съдба?
Защо ти нивга не помисли,
че ме оставяш пак сама?
Раздяла...
Всеки своя път поема
в сърцето скътал малко топлина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илзе Енчева Всички права запазени
