Монолог на една Ела

19 dic 2005, 21:20

Poesía

958 0 1

Толкова болка...
Толкова тъга...
Защо да живея,
по-добре да умра.
Дойдоха на скоро,
изсякоха цялата гора.
Бяхме толкова много,
а останах сама.
Исках,молех се,плаках,
разлях толкова много смола,
но малка бях още...не ставах,
хората не ме искаха за Елха. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Монолог на една Ела

Искате да прочетете повече?

Propuestas