19.12.2005 г., 21:20

Монолог на една Ела

1.2K 0 1

Толкова болка...

Толкова тъга...

Защо да живея,

по-добре да умра.

Дойдоха на скоро,

изсякоха цялата гора.

Бяхме толкова много,

а останах сама.

Исках,молех се,плаках,

разлях толкова много смола,

но малка бях още...не ставах,

хората не ме искаха за Елха.

И сега седя самотна,

няма животни,няма гора.

Зимата е направо страхотна,

а аз я посрещам сама.

Но Коледа идва...

Сбъдват се начий мечти,

студът,надеждата не убива...

Замръзна бляна в мойте очи.

Мина ден...Минаха два...

Но и за миг аз не унивах.

И дойде време...малко боля,

но щастлива умирах

Дойде човек,със малко дете,

което наивно помегна към мен.

Никога неще забравя погледа на онова хлапе,

това бе най-щастливия му ден.

Замахна човекът със брадвата тежка...

разсече стеблото на две.

Омагьоса ме нежно,не,нямаше грешка

и слънцето спря да пече.

Бях толкоз щастлива,игрива,добра

и исках го толкова много.

Отнесе ме вкъщи и станах елха

мечтата се сбъдна отново...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...