Dec 19, 2005, 9:20 PM

Монолог на една Ела

  Poetry
1.1K 0 1

Толкова болка...

Толкова тъга...

Защо да живея,

по-добре да умра.

Дойдоха на скоро,

изсякоха цялата гора.

Бяхме толкова много,

а останах сама.

Исках,молех се,плаках,

разлях толкова много смола,

но малка бях още...не ставах,

хората не ме искаха за Елха.

И сега седя самотна,

няма животни,няма гора.

Зимата е направо страхотна,

а аз я посрещам сама.

Но Коледа идва...

Сбъдват се начий мечти,

студът,надеждата не убива...

Замръзна бляна в мойте очи.

Мина ден...Минаха два...

Но и за миг аз не унивах.

И дойде време...малко боля,

но щастлива умирах

Дойде човек,със малко дете,

което наивно помегна към мен.

Никога неще забравя погледа на онова хлапе,

това бе най-щастливия му ден.

Замахна човекът със брадвата тежка...

разсече стеблото на две.

Омагьоса ме нежно,не,нямаше грешка

и слънцето спря да пече.

Бях толкоз щастлива,игрива,добра

и исках го толкова много.

Отнесе ме вкъщи и станах елха

мечтата се сбъдна отново...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....