Dec 19, 2005, 9:20 PM

Монолог на една Ела

  Poetry
1.2K 0 1

Толкова болка...

Толкова тъга...

Защо да живея,

по-добре да умра.

Дойдоха на скоро,

изсякоха цялата гора.

Бяхме толкова много,

а останах сама.

Исках,молех се,плаках,

разлях толкова много смола,

но малка бях още...не ставах,

хората не ме искаха за Елха.

И сега седя самотна,

няма животни,няма гора.

Зимата е направо страхотна,

а аз я посрещам сама.

Но Коледа идва...

Сбъдват се начий мечти,

студът,надеждата не убива...

Замръзна бляна в мойте очи.

Мина ден...Минаха два...

Но и за миг аз не унивах.

И дойде време...малко боля,

но щастлива умирах

Дойде човек,със малко дете,

което наивно помегна към мен.

Никога неще забравя погледа на онова хлапе,

това бе най-щастливия му ден.

Замахна човекът със брадвата тежка...

разсече стеблото на две.

Омагьоса ме нежно,не,нямаше грешка

и слънцето спря да пече.

Бях толкоз щастлива,игрива,добра

и исках го толкова много.

Отнесе ме вкъщи и станах елха

мечтата се сбъдна отново...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елмо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...