10 oct 2018, 14:39

Монолог на една планета

  Poesía
1.2K 5 12

,,Тези малки същества, 

дето по гърба ми лазят,

пият разни вещества

и се бият, и се мразят,

 

ме дълбаят във недрата,

загрозяват ми лицето,

палят и секат гората –

ме съсипват общо взето,

 

ме делят на парцели,

ме скицират на хартия,

а пък тях – на черни, бели,

бих могла да ги затрия,

 

са изгонени от Рая,

са създадени от кал,

още малко ще ги трая,

че за тях ми става жал!"

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Исмаил Али Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Иржи, че си ми гостувала! Жива и здрава да си!
  • Пропуснала съм този толкова истински стих!Истински и по построение и по съдържание!Да се замислим ,че сами ще унищожим нашия дом-планетата ни,ако не вземем мерки.....Поздравления,Исмаил!
  • Влади, Ели, благодарен съм ви за гостуването и оценките, които дадохте за скромното ми писание!
  • Горката планета! Само я тормозим! Прекрасен стих! Поздравления!
  • Благодаря ти, Руми, благодаря ти от сърце!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...