,,Тези малки същества,
дето по гърба ми лазят,
пият разни вещества
и се бият, и се мразят,
ме дълбаят във недрата,
загрозяват ми лицето,
палят и секат гората –
ме съсипват общо взето,
ме делят на парцели,
ме скицират на хартия,
а пък тях – на черни, бели,
бих могла да ги затрия,
са изгонени от Рая,
са създадени от кал,
още малко ще ги трая,
че за тях ми става жал!"
© Исмаил Али All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
