10 окт. 2018 г., 14:39

Монолог на една планета

1.2K 5 12

,,Тези малки същества, 

дето по гърба ми лазят,

пият разни вещества

и се бият, и се мразят,

 

ме дълбаят във недрата,

загрозяват ми лицето,

палят и секат гората –

ме съсипват общо взето,

 

ме делят на парцели,

ме скицират на хартия,

а пък тях – на черни, бели,

бих могла да ги затрия,

 

са изгонени от Рая,

са създадени от кал,

още малко ще ги трая,

че за тях ми става жал!"

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Исмаил Али Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Иржи, че си ми гостувала! Жива и здрава да си!
  • Пропуснала съм този толкова истински стих!Истински и по построение и по съдържание!Да се замислим ,че сами ще унищожим нашия дом-планетата ни,ако не вземем мерки.....Поздравления,Исмаил!
  • Влади, Ели, благодарен съм ви за гостуването и оценките, които дадохте за скромното ми писание!
  • Горката планета! Само я тормозим! Прекрасен стих! Поздравления!
  • Благодаря ти, Руми, благодаря ти от сърце!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...