Монолог на едно неравновесие
Бях стресирана. Истински. В мене са бореха сякаш
настървено несбъднати и неродени мечти.
Аз живеех далече от шум и от показен блясък,
да мечтая забравила бях от отдавна почти.
И не зная защо, разтуптяло се лудо, сърцето
чувствах свързано с този нещастен и болен човек..
Беше минало той и изтекла вода, ала ето,
че се върна у мен на годините старият ек.
Залюляна от прилив на страх и копнеж нелогичен,
се усещах ту жертва, ту бягащ от дивеч ловец.
От една нерешителност, чужда зе мен, непривична,
зазвъняваше с призивен глас във душата звънец,
аз от който не знаех къде да избягам и всички
приглушени посоки изгубваха пътя напред.
Продължа ли, поемах съвсем основателно риска
да изтегля отново да себе си губещ билет.
И се лутах така – обвинявайки, страдайки – плаха,
не разбрала и себе си даже, а камо ли друг.
Но дори и в съня си усещах, че висне заплаха,
ако пак лекомислено кажа на някой съпруг.
Но отново забързана крачех по пътя наклонен,
а съдбата пързалка умишлено правеше - знам.
По средата стоеше Никола - самотен, бездомен –
и очакваше моя подарък – сърце да му дам.
Това, приятели, е глава 24 от бъдещия ми роман в стихове с работно заглавие "Букетът".
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Наденце, благодаря ти сърдечно!💋
-
Успех ти желая, Марийче!
-
Петя, старая се да е така,🥰 макар че сега героинята ми се намира на един душевен кръстопът и трябва да поеме на някъде... Трудно ми е дори да я напътствам. Героите ми не ме слушат, правят си каквото пожелаят, а аз съм само един обикновен писар - вървя след тях и записвам преживелиците им.💖
-
Чете се на един дъх. Предполагам, че целият роман ще е наситен от емоции като тази част. Много ми хареса.
-
Усмихна ме твоето браво, Иржи!👍Голяма жена станах вече, а все очаквам някой да ме позлати с тази думичка! Различността в писането е търсена нарочно и мисля, че с това повествованието се приближава максимално до представата за роман. Но, признавам си, че се пише по-трудно. Може би и с четенето е така. Изпращам ти прегръдка!💖
-
Имам много да наваксвам...Ще започна отзад- напред. Тук си по- различна от поезията ти за деца,Мария. Разказваш при тях с по- кратки изречения, за да са по- разбираеми. Тук използваш обработения стил на един завършен вече поет, който не губи нишката на мисълта си, когато рисува вълненията и преживяваните колебания на една жена в по- дълги изречения...Интересно какви събития ще последват след това колебание!...А признанието от такъв поет като Недялко Йорданов трябва да е и голям стимул за теб! Браво!
-
Дай Боже твоите усещания да се сбъднат, Скити!👍Изпращам ти топла прегръдка!💖
-
Стихия си, Мари, стихия в рими, създаваща емоции и усещания! Звучи много добре и интригуващо, предусещам, че ще се получи страхотен роман!
Поздрав и прегръдка! 🌹🌹🌹 -
Караш ме да се замисля, Ники. Влагаш широк метафоричен заряд в заглавието, което може и да не се окаже само работно. Романът нататък сам ще си каже дали и доколко му подхожда то, но със сигуност ще имам предвид и твоите думи. Благодаря ти!😍
-
Пожелавам ти успех, Мери!
"Букетът" е едно символично очертание.
Букет от емоции и фрагменти, които са инкрустирани в сърцата ни!
Предполагам, че и героинята ти държи такъв букет от емоции!
Които са й компас в полюсите на живота!
Със сигурност ще е нещо много хубаво! -
За сега предлагам излезлия преди месец роман "Острови в душата". Мога да го изпратя на всеки, който пожелае, но очаквам на лични да ми напише адреса и телефона си, защото може да го получи чрез куриер.🥰
-
Желая ти от сърце успех и с нетърпение ща очаквам романа, за да си го купя!
-
Мисля, че и преди съм го казвала: детските ми проекти се превърнаха в самоучител при писането на мащабни поетични структори и ми дадоха кураж, че бих могла да се захвана и с роман в стихове. А оценката на Недялко Йорданов ми приши крила за ново вдъхновение!👍 Затова сега съм отдадена изцяло на романа. Това е наистина най-силната ми творческа година и аз съм изключително щастлива, че героите ми не ми дават мира и толкова много часове от деня аз стоя на бюрото си и пиша.
Благодаря, че си тук и постави в любими, Таня!💖 -
Много интересно, Миме!
Досега не бях чувала за подобно нещо! Поздравления! -
Добри и окуражаващи думи сте ми оставили в коментарите си, приятели, благодаря ви!😍 Те са много ценни за мен, защото, дори и показвайки ви само една кратка извадка от романа, тя ще ви даде представа за душевния кръстопът на героинята ми. Казах си, че няма този път да пущам тук цялото съдържание, но имах нужда да усетя нагласата ви като читатели и критици на новия ми голям проект. Прегръщам ви и нека завършекът на деня ви донесе успокоение, уют и удовлетворение: Младене, Тони, Пепи и Ина!💖
-
"И се лутах така – обвинявайки, страдайки – плаха,
не разбрала и себе си даже, а камо ли друг.
Но дори и в съня си усещах, че висне заплаха,
ако пак лекомислено кажа на някой съпруг." Успех на новото ти начинание, Мария! -
Да си чака! Казано е "да даваш от сърце", а не "да даваш сърце когато някой ти иска"
Успех! -
Дълбоко, разтърсващо и съвършено написано, Мария!
Вълнувам се до сълзи! Уверена съм в успеха на новия роман, даже и по-силно отколкото първия.
Прегръщам те! -
Много силен и качествен стих, който е написан безукорно от структуралистична гледна точка. Очертава се нов блестящ роман в стихове. Искрено ти пожелавам успех с него, Мария!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
