Какво от туй, че нямам си венчило,
щом посветих се на Отечеството мило,
щом в студ и пек из краища пътувах
и даже нощем пътища сънувах
и хиляди лица и чужди болки
сподиряха ме в тия обиколки...
Тъй често чувах питане: „Василе,
не се ли ти страхуваш от бесило,
от нож, олово, от издайна дума,
от среща неприятна в друма?!
И с рана незарастваща си тръгнал!?
Сам предизвикваш дявола и пъкъла!!!“ ...