24.11.2017 г., 16:23 ч.

Монолог на Левски 

  Поезия » Гражданска
926 1 1

Какво от туй, че нямам си венчило,

щом посветих се на Отечеството мило,

щом в студ и пек из краища пътувах

и даже нощем пътища сънувах

и хиляди лица и чужди болки

сподиряха ме в тия обиколки...

 

Тъй често чувах питане: „Василе,

не се ли ти страхуваш от бесило,

от нож, олово, от издайна дума,

от среща неприятна в друма?!

И с рана незарастваща си тръгнал!?

Сам предизвикваш дявола и пъкъла!!!“

 

Какво са глад и жажда, и умора,

щом вярата загубили са хората?!

По-друга рана мира ми не дава:

че нямаме си собствена държава!

Да, мога да загина. Нищо чудно!

По-важно е: народа да събудя!

 

Загреб 30 август 2017 г. 

© Живодар Душков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Винаги е трудно да се пише за Левски, но мисля, че си се справил! Поздрав!
Предложения
: ??:??