9 ene 2016, 20:21

Монолог на Марко Тотев

  Poesía » Otra
446 0 0

Съдбата била е за мене все мащеха зла,

късметът не ми е продумвал, ни даже на „Ви”.

На другиго птичка в лицето ще пръхне с крила,

на мен ще нацвъка ревера – уви, се ла ви!

 

Сатурново чедо се пръкнах, със Черна Луна,

Венера отказа целувка да ми подари.

Дошъл съм от минало с тежка кармична вина,

щом с Гюро Михайлов безсмъртие съм поделил.

 

Призван да съм точна емблема на родния край,

напомням, земляк, ти илюзии да не таиш –

със Ганю Балкански дори да си скъсал, то знай:

Крали или Тотев, все Марко опъва каиш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...