Монолог на Марко Тотев
445
0
0
Съдбата била е за мене все мащеха зла,
късметът не ми е продумвал, ни даже на „Ви”.
На другиго птичка в лицето ще пръхне с крила,
на мен ще нацвъка ревера – уви, се ла ви!
Сатурново чедо се пръкнах, със Черна Луна,
Венера отказа целувка да ми подари.
Дошъл съм от минало с тежка кармична вина,
щом с Гюро Михайлов безсмъртие съм поделил.
Призван да съм точна емблема на родния край,
напомням, земляк, ти илюзии да не таиш –
със Ганю Балкански дори да си скъсал, то знай:
Крали или Тотев, все Марко опъва каиш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Костов Всички права запазени
