Монолог на Марко Тотев

Съдбата била е за мене все мащеха зла,

късметът не ми е продумвал, ни даже на „Ви”.

На другиго птичка в лицето ще пръхне с крила,

на мен ще нацвъка ревера – уви, се ла ви!

Сатурново чедо се пръкнах, със Черна Луна,

Венера отказа целувка да ми подари.

Дошъл съм от минало с тежка кармична вина,

щом с Гюро Михайлов безсмъртие съм поделил.

Призван да съм точна емблема на родния край,

напомням, земляк, ти илюзии да не таиш –

със Ганю Балкански дори да си скъсал, то знай:

Крали или Тотев, все Марко опъва каиш.