22 abr 2008, 21:30
Монолог на маслодайната роза
Накарай ме да бъда най-уханната
и най-любвеобилна роза в тази долина.
Берачите настъпват - чувам ги.
Говорят както винаги за тон и за цена,
но не е все едно дали в саксия,
в букет или в мускал ще стигна до Париж!
Лисиците миришат ме и вият.
Ти мълчиш...
Цветчетата ми скоро ще повяхнат.
Какво, че костенурките живеят сто лета!
За някои денят е ласкав.
За други - като мен - приключва заранта.
Ще тръгна към голготата си гола.
Кому ли са притрябвали листенца и бодли?!
Смъртта пристига с майски полъх.
И вали...
и най-любвеобилна роза в тази долина.
Берачите настъпват - чувам ги.
Говорят както винаги за тон и за цена,
но не е все едно дали в саксия,
в букет или в мускал ще стигна до Париж!
Лисиците миришат ме и вият.
Ти мълчиш...
Цветчетата ми скоро ще повяхнат.
Какво, че костенурките живеят сто лета!
За някои денят е ласкав.
За други - като мен - приключва заранта.
Ще тръгна към голготата си гола.
Кому ли са притрябвали листенца и бодли?!
Смъртта пристига с майски полъх.
И вали...
© Красимир Йорданов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Поздрави за берача на рози!
-
Прекрасно е! Чудесен стих!
-
От това, което съм чела от теб ... Надали от друг бих очаквала такъв стих !!! Впечатляващо!
Поздрав! -
"За някои денят е ласкав.
За други - като мен - приключва заранта."
Оригинално!Поздравления! -
Поздрави, Краси!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
много вълнуващо и красиво...страхотен си, Касимир!