Apr 22, 2008, 9:30 PM
Монолог на маслодайната роза
Накарай ме да бъда най-уханната
и най-любвеобилна роза в тази долина.
Берачите настъпват - чувам ги.
Говорят както винаги за тон и за цена,
но не е все едно дали в саксия,
в букет или в мускал ще стигна до Париж!
Лисиците миришат ме и вият.
Ти мълчиш...
Цветчетата ми скоро ще повяхнат.
Какво, че костенурките живеят сто лета!
За някои денят е ласкав.
За други - като мен - приключва заранта.
Ще тръгна към голготата си гола.
Кому ли са притрябвали листенца и бодли?!
Смъртта пристига с майски полъх.
И вали...
и най-любвеобилна роза в тази долина.
Берачите настъпват - чувам ги.
Говорят както винаги за тон и за цена,
но не е все едно дали в саксия,
в букет или в мускал ще стигна до Париж!
Лисиците миришат ме и вият.
Ти мълчиш...
Цветчетата ми скоро ще повяхнат.
Какво, че костенурките живеят сто лета!
За някои денят е ласкав.
За други - като мен - приключва заранта.
Ще тръгна към голготата си гола.
Кому ли са притрябвали листенца и бодли?!
Смъртта пристига с майски полъх.
И вали...
© Красимир Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздрави за берача на рози!
-
Прекрасно е! Чудесен стих!
-
От това, което съм чела от теб ... Надали от друг бих очаквала такъв стих !!! Впечатляващо!
Поздрав! -
"За някои денят е ласкав.
За други - като мен - приключва заранта."
Оригинално!Поздравления! -
Поздрави, Краси!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
много вълнуващо и красиво...страхотен си, Касимир!