Apr 22, 2008, 9:30 PM

Монолог на маслодайната роза

Poetry » Philosophical

1.7K 0 6

Накарай ме да бъда най-уханната
и най-любвеобилна роза в тази долина.

Берачите настъпват - чувам ги.
Говорят както винаги за тон и за цена,

но не е все едно дали в саксия,
в букет или в мускал ще стигна до Париж!

Лисиците миришат ме и вият.
Ти мълчиш...

Цветчетата ми скоро ще повяхнат.
Какво, че костенурките живеят сто лета!

За някои денят е ласкав.
За други - като мен - приключва заранта.

Ще тръгна към голготата си гола.
Кому ли са притрябвали листенца и бодли?!

Смъртта пристига с майски полъх.
И вали...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

...ще се прероди от смъртта...в благоуханието на нечий аромат...
много вълнуващо и красиво...страхотен си, Касимир!

2008-04-23T10:39:23+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Поздрави за берача на рози!

2008-04-23T09:04:11+03:00
la_dame (Стефка Тодорова)

Прекрасно е! Чудесен стих!

2008-04-22T23:26:43+03:00
vitaniya (Таня Цветанова)

От това, което съм чела от теб ... Надали от друг бих очаквала такъв стих !!! Впечатляващо!
Поздрав!

2008-04-22T23:24:01+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"За някои денят е ласкав.
За други - като мен - приключва заранта."

Оригинално!Поздравления!

2008-04-22T21:41:40+03:00