22.04.2008 г., 21:30 ч.

Монолог на маслодайната роза 

  Поезия » Философска
1320 0 6
Накарай ме да бъда най-уханната
и най-любвеобилна роза в тази долина.
Берачите настъпват - чувам ги.
Говорят както винаги за тон и за цена,
но не е все едно дали в саксия,
в букет или в мускал ще стигна до Париж!
Лисиците миришат ме и вият.
Ти мълчиш...
Цветчетата ми скоро ще повяхнат.
Какво, че костенурките живеят сто лета!
За някои денят е ласкав.
За други - като мен - приключва заранта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Йорданов Всички права запазени

Предложения
: ??:??