Монолог на маслодайната роза
Накарай ме да бъда най-уханната
и най-любвеобилна роза в тази долина.
Берачите настъпват - чувам ги.
Говорят както винаги за тон и за цена,
но не е все едно дали в саксия,
в букет или в мускал ще стигна до Париж!
Лисиците миришат ме и вият.
Ти мълчиш...
Цветчетата ми скоро ще повяхнат.
Какво, че костенурките живеят сто лета!
За някои денят е ласкав.
За други - като мен - приключва заранта.
Ще тръгна към голготата си гола.
Кому ли са притрябвали листенца и бодли?!
Смъртта пристига с майски полъх.
И вали...
и най-любвеобилна роза в тази долина.
Берачите настъпват - чувам ги.
Говорят както винаги за тон и за цена,
но не е все едно дали в саксия,
в букет или в мускал ще стигна до Париж!
Лисиците миришат ме и вият.
Ти мълчиш...
Цветчетата ми скоро ще повяхнат.
Какво, че костенурките живеят сто лета!
За някои денят е ласкав.
За други - като мен - приключва заранта.
Ще тръгна към голготата си гола.
Кому ли са притрябвали листенца и бодли?!
Смъртта пристига с майски полъх.
И вали...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Йорданов Всички права запазени
