22.04.2008 г., 21:30 ч.

Монолог на маслодайната роза 

  Поезия » Философска
1105 0 6
Накарай ме да бъда най-уханната
и най-любвеобилна роза в тази долина.

Берачите настъпват - чувам ги.
Говорят както винаги за тон и за цена,

но не е все едно дали в саксия,
в букет или в мускал ще стигна до Париж!

Лисиците миришат ме и вият.
                                      Ти мълчиш...

Цветчетата ми скоро ще повяхнат.
Какво, че костенурките живеят сто лета!

За някои денят е ласкав.
За други - като мен - приключва заранта.

Ще тръгна към голготата си гола.
Кому ли са притрябвали листенца и бодли?!

Смъртта пристига с майски полъх.
                                           И вали...

© Красимир Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??