7 abr 2015, 22:00

Монолог на режисьора преди премиерата

  Poesía
501 0 0

Когато публиката влезе,
гонете темпото от днес.
Успеете ли, ще излезе
с разбор за истина и чест.
Конкретни нямам забележки. 
В началото почнете с гръм.
Задачите са много тежки.
Забивайте се като трън
и нека зрителят немее. 
Следачът в края, по-обран. 
По-силно с вятъра да вее
платното като океан.
Идея с музиката тихо.
Промяната е в пълен мрак.
Плавно със девета чига, 
дрънчи като препускащ влак...
Вярвам силно във успеха. 
Свободни сте. На добър час. 
Задачата не ви е лека.
Вие сте. До тук бях аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....