Apr 7, 2015, 10:00 PM

Монолог на режисьора преди премиерата

  Poetry
496 0 0

Когато публиката влезе,
гонете темпото от днес.
Успеете ли, ще излезе
с разбор за истина и чест.
Конкретни нямам забележки. 
В началото почнете с гръм.
Задачите са много тежки.
Забивайте се като трън
и нека зрителят немее. 
Следачът в края, по-обран. 
По-силно с вятъра да вее
платното като океан.
Идея с музиката тихо.
Промяната е в пълен мрак.
Плавно със девета чига, 
дрънчи като препускащ влак...
Вярвам силно във успеха. 
Свободни сте. На добър час. 
Задачата не ви е лека.
Вие сте. До тук бях аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...